Отпушване на канали – заустване на канали

Когато заустването е направено както му е редът, отпушване на канали и промиването им, ще се случва по-рядко за София и страната, и каналите ще работят по-добре.
Заустването в приемателя бива два вида :
1) брягово — при което не се прави устройство за смесване на каналната вода с тази на приемателя.
2) руслово — с пускане на каналната вода в самото течение на приемателя, или дълбоко заустване с отвеждане на водата на по-голямо разстояние /100 и повече метри/ от брега на приемателя, когато той е езеро или море. Русловото, или дълбоко заустване се прилага при предварително пречистена /поне механично/ вода. Русловото, или дълбоко заустване бива съсредоточено или разсейващо на няколко места по дължината на заустващия канал. Второто е за препоръчване, понеже чрез него се получава по-пълно смесване на каналната вода с водата на приемателя. За да се получи по-добро смесване, мястото на заустването трябва да се избере в такъв участък на реката, където течението е турбулентно. При заустване в езеро или море най-благоприятни места са тези с по-стръмен скалист бряг и при водно течение и преобладаващи ветрове към открито море (или езеро). То трябва да стане на място, където се изключва възможността за замърсяване на плажове, пристанища и пр., при езеро — далеч от евентуално водохващане, а при река — след водохващането за водоснабдяване, ако се предвижда такова.

Друг вид брягово заустване /при по-висок и стръмен бряг/.
При смесена канализация добре е заустването да се направи с два канала, заустващи на различни нива — по-долния със светло сечение /съответствуващо на количеството нечиста вода/ и заустващ на нивото на ниските води на приемателя, а по-горния със сечение, провеждащо нечистите и дъждовните води и на по-високо ниво, който може да се ползва и за отпушване на канали.
При русловото заустване каналът се полага от брега до зауствашата глава под вода. Подводната част на канала се изпълнява от стоманени, чугунени или стомано-бетонни тръби. При приемател река заустващата глава се довежда до фарватера, където течението е най-силно. До брега се прави ревизионна шахта за почистване и отпушване на канали. Главата може да бъде с единичен отвор или с повече отвори, чрез поставяне на няколко Т-парчета. Отклоненията на Т-парчетата е добре да бъдат насочени встрани /при приемател река — по течението й/, за да не се заприщват. Заустващата глава също трябва да бъде с около 1 м по-ниско ог ледоноса и толкова над дъното, а при езеро или море — по-долу от действието на ударните вълни и пак около 1 м над дъното. При по-дълги подводни канали през около 50—60 м се нравят ревизионни отвори (затворени с фланши). Дъното се укрепва чрез блокаж около тръбата.
За да не се прекъсва оттичането на каналната вода при случай на повреда на подводната част, от бряговата шахта се прави аварийно отклонение.

Публикувано в ВиК София с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар